English
Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Спорт Стилиян Петров: В момента работя върху нещо в България

Спорт

Добави коментар

Стилиян Петров: В момента работя върху нещо в България

Стилиян Петров даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Наскоро Стенли и Джеймс Милнър организираха страхотно шоу на стадион „Селтик Парк“ в Глазгоу, за да съберат пари за благородната кауза. Звездните селекции привлякоха повече от 30 000 на трибуните за атрактивно 3:3, а екип на „Код Спорт“ отрази голямото шоу.
 
- Здравей, Стилияне! Два дни преди мача ти беше в болници. Ще ни разкажеш ли какво точно се случи?
- Бях на посещение в две болници. Едната е онкологична детска болница „Куин Елизабет“. Другата е “Бийтсън“ и е повече за възрастни хора. Слушах доста истории, видях много усмивки специално от хора, които се борят с различни ракови заболявания. Радвам се, че доста от тях и семействата им присъстваха на мача и бяха съпричастни. Ще дадем надежда на всички, които се борят с тази коварна болест.

- Предполагам, че на всички разказваш как си минал през нея.
- Разбира се. На всички им е интересно. Някои тепърва започват лечението си. Незнанието ги плаши много. Когато някой, който е преминал през всичко това, физически застане пред тях и им покаже, че е възможно… Ще бъде трудно, но винаги трябва да си силен и да вярваш в това, което искаш да постигнеш. Ако успееш, изглеждаш така, както съм аз в момента. Перфектно е да ме видят, че съм жив, здрав. След такива лечения също има живот и можеш да продължиш с живота, който си имал преди.

- За съжаление всеки ден някой се разболява от тази болест. Какъв е най-важният съвет от човек, който се е излекувал от нея?
- Да се вярва и да се бори. Всичко друго – леченията, химиотерапията са относителни. Но ако вярваш и се бориш, имаш голям шанс. Видях много позитивни хора. Доста хора оцеляват с позитивно мислене. Видях болници, които лекуват хората по съвсем различен начин. Осигуряват уют, за да може хората да се чувстват повече вкъщи, отколкото в болница.

- Знаеш ли какво е положението с такива болни хора в България?
- Разбира се, че знам. С моята фондация помагаме на доста българи. Събираме пари за различни каузи. Имам идея да направя нещо в България, но когато става въпрос за някакво събитие, ние имаме програма, която следваме. В момента работим върху нещо в България. Може би в скоро време ще излезе наяве.

- Как семейството ти приема твоите начинания? Подкрепят ли те във всичко?
- Разбира се! Те винаги са ме подкрепяли и това е много важно. Когато минах през най-трудния период в живота ми, те бяха до мен. Големият ми син Стилиян беше цял ден неотлъчно с мен в болниците. Но това не е чуждо за него. Виждал го е преди и се радваше да бъде там, да бъде част от този ден, което е специално и за мен. Семейството винаги е било до мен. Много се радвам, че съм създал такова семейство.

- Преди шест години изигра първия си мач след болестта на „Селтик Парк“ пред 60 хиляди души. Беше страхотна атмосфера.
- Много емоционален мач. Преди този двубой бях виждал не повече от десет човека. Тогава не ми се разрешаваше да излизам от болницата и да се срещам с хора, нямах имунна система. Нещо съвсем нормално при такова лечение. И изведнъж излизаш пред 60 хиляди! Когато ме бяха видели за последно да играя за Селтик, бях здрав физически и тичах, а през 2013 г. бях 148 кг. Голяма разлика! Трябва да преглътнеш това да излезеш с гащета и фланелка размер 2XL. Но това беше най-малкото. Радвах се, че отново имам шанс да живея, да се усмихвам, а най-вече да успея да играя футбол.

- Шест години по-късно играеш футбол всяка седмица.
- Играем всяка неделя в първенство за над 35-годишни срещу 3 лири. С много приятели, за удоволствие. Целият труд, който съм положил е за да бъда футболист. Беше отнет от мен и беше много болезнено. Радвам се, че отново мога да играя футбол дори и на такова ниско ниво.

- Колко бири изпивате след мач?
- Аз една или две, други по пет-шест. Всичко е за удоволствие. Всеки идва с настроение, с усмивка. Може би тези дни забравяме, че футболът е игра за феновете. Но в тези първенства се различава и го оценяват.

- Когато чуем Шотландия, всеки си казва „Смело сърце“, Уилям Уолъс, Мел Гибсън. Бил ли е за теб вдъхновение в тази битка?
- „Смело сърце“ е класически филм, който и до ден-днешен всички гледаме с удоволствие. Филм, който дава много самочувствие и сили на хората да се борят и да постигат целите си.

- Караш усилено треньорски лицензи. Докъде стигна с тази инициатива?
- Завърших „А“ лиценза си. Другата година започвам „Про“ лиценза. Наравно с това започнах и висше образование „Администрация и бизнес в световния спорт“ чрез УЕФА. Всичко е на английски, което го прави още по-трудно за мен, но аз никога не съм се плашил от такива неща. Тази програма ми дава възможност да уча футбола от другата страна. Когато бях футболист, всичко беше уредено. Отиваш на тренировка и всичко е направено. Никога не се интересухваме как работи техническият, спортният директор или секретарката. Но сега съм от другата страна и е много интересно. УЕФА ни предлага да видим моделите на всички големи световни федерации и отбори. Видяхме модула на Пари Сен Жермен, на Барселона. Все повече се задълбочаваме, трудно е, но в същото време е и интересно.

- Какъв да очакваме да станеш – треньор или футболен функционер?
- Още не мога да преценя. Преди три години бях на кръстопът какво да правя и къде ще бъде моето бъдеще. Оставих си три години да завърша треньорския си курс, а също и висшето си образование. Вече оттам нататък ще преценя.

- Кой треньор най-много ти е повлиял в твоята кариера? От кого научи най-много? На кого искаш да приличаш?
- Много треньори. Не искам да приличам на никого, защото всеки един е силен със собствените си постижения, с характера си. Взел съм от всеки по нещо. Винаги съм се опитвал да взимам позитивното от всички, да премахна негативното. Мисля, че един човек се изгражда сам по себе си. Може би ще бъда по-различен. Може би в начина ми на работа ще се види Мартин О‘Нийл, Стойчо Младенов, Георги Василев, Гордън Страхан, Жерар Улие. Може би ще взема от всеки по малко. Да се надяваме, че ще се изградя като съвсем друга личност и с моите виждания.

- Един твой дългогодишен съперник на терена наскоро дебютира в мача Селтик – Рейнджърс. Говоря за Стивън Джерард. Как започва работата си във вашия враг?
- Започна много добре. Да не забравяме какви проблеми и откъде успяха да се съживят Рейнджърс. Може би тази година ще бъде доста по-трудна за Селтик. Стивън Джерард е характер, който винаги се бори докрай и иска да постига най-доброто. Това се вижда в начина му на игра, в стила му на работа. Засега започна много добре. Много се радвам за младите треньори. Може би е време да се даде шанс и на тях. Радвам се и за мои приятели в България, които се справят много добре с треньорството и им пожелавам успех.

- Може би ако не беше в Рейнджърс, Джерард щеше да бъде в състава на Милнър с толкова много звезди на Ливърпул?
- Беше поканен и беше казал, че ще играе, но нещата се промениха доста с назначаването му.

- Едва ли ще бъде приет добре точно на „Селтик Парк“.
- Аз не мисля, че ще има проблем, но знаете как се третират Селтик и Рейнджърс. Мисля, че не е удобно да играе и може би взе правилното решение.

- Селтик не успя да се класира в Шампионската лига. Има ли проблем шотландският футбол с достигане нивото на отборите в най-силния клубен турнир?
- Разбира се, че има. Това е съвсем ясно. Но да не забравяме, че Селтик игра в последните две години в Шампионска лига. Добре стабилизиран финансово клуб. Работят много добре, имат млад и добър отбор, и най-важното добър мениджър. Като шотландски тим те са грандът. Рейнджърс не е това, което беше преди и това не дава сигурност на Селтик. Ако Рейнджърс се върнат много по-силни, това ще даде шанс да похарчат повече пари, да привлекат по-добри футболисти, да имат по-силен отбор. Така Селтик ще има съперник, който ще го преследва цяла година и ще поддържа формата си на високо ниво. Но докато няма втори отбор, който да ги бута и да се съревновава с тях, ще бъде много трудно да достигнат нивото, което Селтик винаги е държал.

- Селтик не може да влезе в Шампионската лига, а Астън Вила не може да влезе във Висшата лига.
- Да, разочароващо е. Доста години играх в Астън Вила. Не само аз, а и хората около клуба, феновете много милеят Вила да се върне отново във Висшата лига. Вижда се, че в последните две години не успяват да намерят това решение. Да се надяваме, че този сезон ще успеят. Ще бъде много трудно, защото има голям проблем с финансовия феърплей, а това е много опасно. Мисля, че както феновете, така и хората в клуба, са се наели да успеят да предпазят клуба от нещо, което застигна много отбори.

- Дали като треньор или като футболен функционер, един ден мечтаеш ли да се завърнеш в един от тези два клуба?
- Разбира се. Знам, че един ден ще се завърна. И двата клуба ми предложиха различни постове като треньор или като директор. Имах план да стоя встрани от футбола, защото не исках да се подлагам на този стрес и да бъда под напрежение. Футболът се превърна в много стресиращ бизнес. Пол Ламбърт ми предложи да стана треньор, точно когато завърших лечението си. Завърнах се, но тогава усетих и видях, че е много рано за мен да се върна във футбола. Бях доста уморен, напрежението е голямо, дългите часове също. Оставих си един период от време, в който не исках да бъда около футбола. Наблюдавах и се съсредоточих върху учението и треньорските курсове, което беше важно за мен.

- Говориш за Селтик и Астън Вила, но може ли българският футбол някой ден да бъде предизвикателство за теб?
- Разбира се. Даже в последните няколко дни получих няколко обаждания, няма да споменавам от кого. Искаха да се видим и да разговаряме за бъдещето ми, дали имам интерес да съм на някакъв пост в един от клубовете. Живот и здраве, ако всичко мине добре, никога не се знае.

- Единствените ти клубове в България са Монтана и ЦСКА. Следиш ли ги?
- Разбира се, че ги следя. Гледам почти всичко, когато успея. Имам българска телевизия. Последната година не успях да се прибера в България, защото бях много зает. Семейството също. Надявам се скоро да си дойда и да успея да гледам някой мач на живо.

- Феновете на ЦСКА винаги ще те помнят. Знаеш ли, че си един от последните спечелил златен дубъл с „червените“? Помниш ли този момент?
- Винаги съм го помнел. Дори онзи ден разговарях с Косьо Мирчев и си припомняхме тези моменти. Радвам се за Александър Томаш, Косьо Мирчев и Тошко Кючуков, с които израснахме заедно. Христо Янев също, Владо Манчев, Елин Топузаков, Георги Иванов… Това са футболисти, с които съм израснал, играли сме в националния отбор, както и на клубно ниво. Много се радвам, че те успяват да се справят добре и че вървят в добра насока.

- Толкова години беше капитан на националния отбор. Едва ли някой ще те задмине по брой мачове за „лъвовете“.
- Надявам се да ме мине, това ще е много хубаво. Рекордите са, за да бъдат покорявани. Това трябва да е стимул за българските футболисти – да играят колкото се може по-дълго в националния, да дават най-доброто от себе си. Разочароващо е, че не можем да видим националния отбор на голямо първенство и да жънем победи, както беше преди. Аз винаги ще бъда фен. Дори да паднем, дори да бием, винаги ще ги подкрепям. Знам, че ще дойде този момент, защото мисля, че имаме добри футболисти, само трябва повече да си вярваме и да знаем, че не е толкова страшно да постигаш победи.

- Английската Висша лига и Първа професионална лига в България си приличат по едно нещо – водещите отбори използват почти единствено чужденци и само чужди треньори.
- Да, това е голям проблем за българския футбол. Собствениците на Лудогорец напипаха един модул, който работи за тях. Футболът се превръща в бизнес. За тях това е един добре разработен бизнес модел. За съжаление това не е добре за българския футбол, защото не играят много българи. А искаме най-добрите българи да играят в този отбор, да постигат победи и да играят в Шампионска лига или в Лига Европа. А в състава са един или двама най-много, което е разочароващо. Но това е моделът на собствениците. Лудогорец е български отбор. Говорих си с Йохан Мялби и той каза, че ги е гледал няколко пъти, много ги харесва и имат много силни футболисти. Така че когато се каже български отбор, те знаят Лудогорец, че играе добре и има добри футболисти. Но за съжаление няма българи.

- Стилияне, много ти благодаря! В Глазгоу събра толкова звезди на едно място. Надявам се, че следващият мач, който ще организираш, може да бъде в България и родните фенове ще те видят отново в игра.
- И там ще го направя!

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив