Първият университет в България – СУ "Св. Климент Охридски", винаги е бил пазител на духа.

След Освобождението младата българска държава започва да се изправя на краката си – създават се институции, сгради и паметници. През 1887 г. министърът на просвещението издава наредба за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Една година по-късно, на 8 декември 1888 г., Народното събрание взема решение за преобразуването му във висше училище. 

В този период видният финансист, търговец и банкер Евлоги Георгиев от Карлово, изпълнявайки волята и на своя брат Христо, завещава място от над 10 хиляди квадратни метра и 6 800 000 златни лева за построяването на сграда и издръжка на висшето училище.

Елена Цонева е потомка на великите българи. „Знам, че са били доста мълчаливи хора, те не са били по шумните компании, не са били въобще по живота. Не са били бохеми – в смисъл да се радват на парите, които имат. Може би затова са били толкова отдадени на каузата България да бъде свободна и да бъде независима”, разказва потомката на Евлоги и Христо Георгиеви. 

След години на съдебни битки между наследници и държавата и след спорове за начина, по който да изглежда сградата на 30 юни 1924 г. е положен основният камък на Ректората. Вече 130 г. възпитаници и преподаватели са сред най-видните общественици на България. В Алма матер са преподавали Александър Балан, Димитър Димов, Стоян Михайловски.

Университетската криза през 1907 г. е едно от най-ярките събития за времето. На 3 януари група студенти освирква княз Фердинанд при откриването на Народния театър.

„Освен това използват и снежни топки и замерят с тях неговата свита и гвардейците. Тази обида не може да бъде забравена толкова бързо и толкова лесно и следва светкавична реакция. Още на следващия ден излиза постановление, с което университетът е затворен, а преподавателите – уволнени”, коментира доц. Радослав Спасов от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. 

На тяхно място са назначени гимназиални учители, които нямат нужното образование. Лекциите им са непопулярни и слабо посещавани. Още на следващата година правителството е принудено да върне старото положение. 

Според потомката на Евлоги и Христо Георгиеви събитията, които следват през следващите десетилетия, са доказателство, че дарението е едно от най-далновидните решения на бележитите българи.

„Това е било едно истинско капиталовложение, защото това, което се случва след 1944 г., ако беше останало като наследство, всичко щеше да бъде взето, откраднато както на всички индустриалци и богати хора и всичко щеше да се национализира”, посочи Елена Цонева. 

Дълги години по времето на социализма семейството ѝ крие връзката си с братята Георгиеви. Между 1948 и 1950 г. бащата и лелята на Елена не получават разрешение да учат в университет заради буржоазно потекло. Затова не е изненада, когато през зимата на 1989 г. Елена се включва в първите демонстрации срещу режима. 

Студент по политология по това време е и доц. Даниел Смилов. „Бях във Философския факултет, в центъра на събитията, специалност „Политология”, всички мои колеги бяха включени по един или друг начин”, спомня си той. 

През следващите години студентите взимат участие в много обществените събития с голям отзвук. През лятото на 1990 г. окупират сградата на университета в знак на несъгласие с начина на провеждане на първите демократични избори. 23 години по-късно сградата отново е окупирана – този път от „Ранобудните студенти” в знак на недоволство от решението на Конституционния съд да върне депутатските права на Делян Пеевски.

Един от идеолозите на окупацията е Ангел Златков, днес докторант в Алма матер. „Вътре имаше студенти, които очакваха лекцията. Изчакахме да се съберат повече и им казахме, че лекция няма да има, защото аудиторията е окупирана по еди-какви си причини. Имаше недоволство. Самият професор дойде, като видя какво се случва, си излезе”, разказа Златков. 

Окупацията получава голям обществен отзвук. Граждани се заемат с изхранването на окупаторите – носят им вода, храна и продукти от първа необходимост. Окупацията е подкрепена и от университетски преподаватели.

„Когато се намесват хора от университета по такъв начин в обществени събития, те трябва да го правят чрез много сериозни аргументи, от една страна, и със съзнанието, че университетът е плуралистична среда. Има хора с най-различни възгледи и уважението към тях трябва да бъде запазено и да не се налагат опити да бъдат налагано силови възгледи. И мисля, че през 2013 г. този баланс беше удържан”, отбеляза доц. Даниел Смилов. 

Всички тези събития се развиват пред очите на най-щедрите дарители в съвременната ни история. „За да останеш в историята и в съзнанието и да остане нещо след теб, трябва да мислиш в голяма перспектива, както те са мислили. Защото ето, след 130 години ние стоим тук и говорим за тях”, каза още Елена Цонева. 

В завещанието си, с което дарява почти цялото си богатство за различна благотворителност, Евлоги Георгиев пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да спомогна за преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно”.