English
Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Икономика С пепел и шлаки от ТЕЦ-ове правят стъклокерамика

Икономика

Добави коментар

С пепел и шлаки от ТЕЦ-ове правят стъклокерамика

Бъдещи предприемачи и учени в колаборация разработват проект за преработката на пепел и шлаки от ТЕЦ-овете в стъклокерамика. Така постигат нула отпадък чрез нови технологии, пише „Монитор“.

В „Център по компетентност за чисти технологии“, финансиран с европейски средства, разработват различни приложими в бизнеса пилотни програми, една от които е дело на проф. Александър Караманов. Промишленият отпадък в специални пещи, с обогатяване на състава, се превръща в облицовъчни материали, разказва ръководителят на проект в центъра проф. Яна Топалова.

Друга практически насочена технология е ускоряване на процесите на разграждане на токсичните замърсители в отпадъчните води. „В момента навсякъде се строят пречиствателни станции за отпадни води. Те обаче работят на класически принцип. Токсичните замърсители влизат в пречиствателните станции и излизат на изхода. Ние ще активираме специализиран микробиологичен консорциум, който ще задържа замърсителите и не само ще ги задържа, а ги яде с апетит в пречиствателната станция“, разказва проф. Тополова.

Бактериите могат да разграждат пластмасите при специализирани условия. Това позволява всичко, което използваме като торбички, опаковки, да се обогати с микроорганизми и да се разгради до въглероден диоксид и вода. Ако пък се разграждат в анаеробни условия, тогава от пластмасите може да се получава газ т.е. пак енергия.

От замърсителите, срещу които се бори ЕС, може да се получи друг ценен ресурс - лифтинг конци за повдигане контура на лицето, което е скъпо струваща процедура.

„До скоро научните изследвания бяха следната верига – правя научно изследване, публикувам, получавам висок импакт фактор (бел.р. измерване, което отразява средния брой цитирания) и се боря да им увеличат заплатата на тази база. Това обаче обаче не носи икономически, социален и реален практически резултат за бързо развитие на икономиката”, коментира още проф. Топалова. Създават се центрове по компетентност и върхови постижения, където се скъсява връзката между наука и приложение. В центровете се наемат млади хора на половин работен ден, които участват в създаването на технологии и след това трябва да ги превърнат в успешен бизнес чрез стартъп компании.

Така се развива т.нар. технологично предприемачество. Когато започнат да печелят новите компании ще започнат да плащат на центъра, защото осигуреното финансиране от европрограми и държавата е в рамките на няколко години.

„Център по компетентност: Чисти технологии за устойчива околна среда“ има лаборатории в Бургаския университет и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Предвижда се създаване на нов институт, който ще има собствена новопостроена сграда на територията на Физическия университет в София.


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив