English
Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Блог Рибата още в морето, те тигана слагат...

Блог

Добави коментар

Рибата още в морето, те тигана слагат...

Ако до пролетта на следващата 2019 година президентите на Сърбия и на Косово Александър Вучич и Хашим Тачи, с посредничеството на шефката на външната политика на Европейския съюз Федерика Могерини намерят окончателно решение около Косово, щели да бъдат номинирани за Нобелова награда за мир. Това съобщава един от сръбските вестници - „Данас”, позовавайки се на неназовани влиятелни източници от международната сцена. Ама и как да ги назовеш тези източници, които винаги се появяват при нужда да подкрепят някаква предимно шантава теза, за да я направят по-приемлива за ухото. Стара журналистическа практика – хем звучи авторитетно, хем и някак си тайнствено. Тарикатлък някакъв, ако ми бъде позволено да го кажа по този начин, и не само балкански.

А що се отнася до „Данас”, той е от списъка на печатните издания в Сърбия, който, както много други, си „умира” да надува фанфарите за всичко, което президентът Саша Вучич прави. Или не прави. Няма никакво съмнение за медийния монопол на президентската канцелария и на него лично върху медиите в нашата западна съседка.

Затова и идеята за номинацията за Нобелова награда за мир през следващата година на Вучич и на неговия партньор в преговорите, косовския президент Хашим Тачи ни изглежда някак си, как да кажа, като онази - напънала се жабата и си подала крака да я подковават като коня...

Макар че какво пък - всяка година за Нобелова награда за мир се номинират кой ли не, което не означава, че непременно ще я получат. Е, да, признание си е все пак, дума да няма, но когато си в някакъв дълъг и предълъг списък от номинации, доста от тях странни и непонятни, се питаш това по-добре ли е или не...

Както и да е. Мен лично ми бе странно да прочета тази новина, защото моментът на нейното излъчване е странен. Преговорите между Белград и Прищина, водени от двамата президенти с посредничеството на Могерини, в последните месеци излъчват сигнали за застой, от който излизане няма. За промяна в ситуацията не помогнаха и няколкото провокации и от двете страни на границата, които по-скоро изглеждаха комични, отколкото да предизвикват някакво раздвижване. Както и друг път сме писали тук, сърбите от край време са майстори на подобни тънки закачки, които да им носят политически и медийни дивиденти. В случая обаче и това не помогна.

Не знам, но най-сериозният ми аргумент против номинацията за Нобел са последните изявления и на Вучич, и на Тачи. Двамата като да са си плюли в устата, когато под една или друга форма предложиха „корекция” на общата им граница, и дори, представете си, размяна на територии между двете държави. Те отидоха толкова далече да пропагандират тази нереалистична идея, че се наложи посолството на Съединените щати в Прищина да заяви, че „постигането на договор между Сърбия и Косово е в ръцете на двете държави, но че преговарящите нямат право на неограничена свобода на действие”.

Препоръката, изречена от ясно по-ясно е, че задачата пред Белград и Прищина е да постигнат стабилен договор помежду си, но който в никакъв случай да не предизвиква напрежение на Балканите. С тази позиция, изразена след дълъг период от мълчание от страна на американското представителство в Прищина, се опровергават не само идеите за „корекция на границите” на Хашим Тачи, но и намерението на Вучич и екипа му да се стигне до „разграничаване с Косово”, имайки предвид преди всичко етническото разграничаване. С други думи, поне така бе изтълкувано това намерение, сърбите от северната част, събрани там в четири общини да си отидат към Сърбия, а албанците от южната част на Сърбия, живеещи предимно в Прешевската долина, да се присъединят към Косово. Което, погледнато отвсякъде, си е промяна на границите, да не говорим за това, че в крайна сметка целта е създаването на етнически чисти държави, май. Което никой разумен политик на Балканите, да не говорим за Европа, не може да приеме.

Да не ползваме шаблона за доминото, но то и в случая си е напълно на място - едната плочка бута другата и така нататък. Даже един от влиятелните мислители, писател, философ и коментатор в Прищина Шкельзен Малики много на място припомни, че и първият президент на Съюзна република Югославия, наричана още „остатъчна” академик Добрича Чосич говореше за „мирно преселение” и за размяна на територии. Тогавашният президент на СРЮ Слободан Милошевич прие това като политическа доктрина, от изпълнението на която произлязоха жертвените войни в бивша Югославия. И Милошевич бе пратен пред Трибунала в Хага...

И най-странното е, че и Вучич, който е сърбин, и Тачи, който е косовски албанец, открито искат тъкмо това. Е, питам се, за такива неща дава ли се Нобелова награда за мир? Пък и било само номинация...

Автор: Костадин Филипов


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив