English
Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Икономика Петър Чобанов: Коронавирусът е в ролята на "Лемън Брадърс" за икономическата криза

Икономика

Добави коментар

Петър Чобанов: Коронавирусът е в ролята на "Лемън Брадърс" за икономическата криза

"Коронавирусът ще изиграе ролята на "Лемън Брадърс" като стартиращо кризата събитие в Италия, както и в еврозоната.

Търговията и туризмът се скапват. Очакванията се влошават рязко, което води до спад в потреблението.
Лошите кредити бързо ще се увеличат и без повишение на лихвените проценти. Следва спукване на балоните в недвижимите имоти и на борсите".


Тази прогноза направи в профила си финансистът доц. Петър Чобанов, бивш министър на финансите в кабинета "Орешарски".  Това е и поводът да го потърсим за разговор и прогноза - къде вижда тясната обвързаност между новата епидемия и икономическата криза. И дали е удачно точно в този момент България да влиза в чакалнята на еврозоната.

- Можем ли да си позволим да подценим чисто финансовите измерения на коронавируса за икономиката?

- Не, не можем да ги подценим. Фактът е, че се оценява влиянието му по три основни линии - първата е това, че се зароди в Китай и оттам нататък по веригата производство и предлагане, много от частите за всевъзможна употреба се произвеждат в Китай. Това блокира по-нататъшното производство на готовите продукти и ще блокира, съответно, и тяхната търговия. Втората линия е, че намаля самата международна търговия, в която Китай, по обективни причини не може вече активно да участва. Китай е основен търговски партньор за редица страни от еврозоната. Тоест, еврозоната ще търпи и почна да търпи това влияние. И трето, което вече влоши ситуацията допълнително, е, че се пренесе на територията на еврозоната, в една от най-големите икономики - Италия. Оттук нататък предстои да видим колко бързо ще бъде овладяна ситуацията. Но като че ли е налице едно системно събитие и затова направих паралела с "Лемън Брадърс" и ролята му за икономическата криза. Тоест, събитие, от което могат да протекат неблагоприятни последствия и за други страни.

И ако коронавирусът се пренесе и в други големи страни от еврозоната, да кажем Франция, тогава вече наистина ще говорим за един тип ефект на заразата и може да се стигне наистина до системна криза. До нова икономическа криза, която да е доста дълбока. Тъй като в момента почти сигурно е вече, че еврозоната ще изпадне в рецесия. Това се вижда и от данните в края на миналата година за промишленото производство в трите най-големи икономики - те рязко спаднаха. Но след Нова година вече се разви и ситуацията с коронавируса. Тоест в първото тримесечие при всички случаи растежът ще е отрицателен. Второто тримесечие също, едва ли толкова бързо ще се възстановят. Тоест, две последователни тримесечия ще можем да говорим за техническа рецесия. Но ситуацията може да стане и кризисна, ако продължи да се развива в тази посока.

- Имаме ли полезен ход? Като член на ЕС, не можем да спрем движението на хора и стоки. Адекватна ли беше държавата досега с мерките?

- Трябва да видим какво точно ще направи държавата. Надявам се да бъдат набелязани мерки. Преди ден имаше среща на финансовите министри от Г-20, които казаха, че държавите са готови да реагират. Въпросът е да видим как точно са готови да реагират и по какъв начин - с коя част от проблемите са готови да се справят. Това те трябва да го обяснят. По линия на чисто медицинската част ще се положат всякакви усилия за ограничаване, за ранно диагностициране. Следва да бъде подадена информация и на населението. Но оттам нататък, по отношение на икономика и финанси, трябва да видим, ако се наложи по някакъв начин бюджетът да реагира, дали той има необходимата гъвкавост и в каква посока ще се опитаме да предотвратим евентуално негативни ефекти върху българската икономика.

- Ние дори маски за предпазване нямаме по аптеките... Те не са наше, а китайско производство.

- И в складовете няма, да. Китай затова е много голям доставчик, оказва се - дори и на неподозирани неща. И заразата блокира производството, доставката им, търговията. Коронавирусът ще се отрази на производството, ще се отрази на потреблението и оттам, на икономическия растеж. Наистина в момента и здравни светила казват, че все още не е достигната онази точка, от която ще стане ясно, че ще има пандемия. За съжаление, все повече светът се приближава към нея. Надявам се да не бъде достигната, но рисковете се увеличават.

- Някои хора вече направиха връзка с голямата чумна епидемия през Средновековието, която е изтребила половин Европа, и е навлязла отново от Китай през Италия.

- За радост, към момента, въпреки че това е вирус, не знаем дали ще мутира, как и колко бързо ще бъде овладян, не можем да твърдим чисто статистически, като видим данните какво се случва, не е чак толкова страшно. На практика, все още не е достигнат и пикът на епидемията, така че ще видим тогава как ще стоят тези съотношения. Надявам се, че няма да стигнем дотам.

- Точно в този момент, в който рисувате бъдеща икономическа криза, рисковано ли е да влизаме в ЕRМ-2? Какви са рисковете за нас, ако има такива?

- Моето мнение е, че в момента прибързваме. Тоест, до някаква степен можеше да е окей ситуацията, ако наистина в средата на миналата година, както бяха първоначалните планове, бяхме успели да прекрачим в чакалнята. В момента с приближаването на кризата в Европа, в еврозоната, с това, че все повече се говори как ще се спасява отново самата еврозона и еврото, да влизаме в чакалнята в момента е рисковано. Оттук нататък ние ще се потопим директно в тази бурна кризисна среда, ще сме скачени с тази кризисна среда и това няма как да не ни повлияе. Докато Валутният борд се доказа като рамка на стабилност в държавата - че с него можем спокойно да минаваме през кризисни епизоди.

Това не пречи да продължаваме преговорите и да вършим нещата, които трябва, по линия на структурни реформи, по линия на заздравяване на икономиката, по линия на ускоряване на конвергенцията, но когато сме сигурни колко ще продължи този кризисен епизод, колко бързо ще бъде преодолян и дали, най-важното, ще се активират някакви спасителни механизми, в които иначе ние трябва да участваме. Тогава да направим своя обоснован избор дали трябва наистина да прекрачим прага на тази чакалня. Към момента вървим по-скоро към този сценарий. Виждаме, че и вицепрезидентът на Европейската комисия Валдес Домбровски каза, че може би около 6 месеца ни делят от това членство. Така че през този период ще стане по-ясно дали ще има криза и как ще изглежда тя, и оттам нататък ще можем да вземем своето обосновано решение. Преговорите не трябва да спират, но в никакъв случай не трябва да бързаме.

- Тоест, ние можем да се откажем и след пет месеца, например?

- Ние можем и да не се отказваме. Ние можем просто да продължаваме да разговаряме, да продължаваме съвместно с тях да решаваме какво е полезно за българската икономика. Ние така или иначе, рано или късно ще приемем еврото, но трябва да направим тази решителна крачка, особено когато тя е съчетана с тясното сътрудничество на банковия съюз, който също не е довършен. Ако беше довършен и знаем как ще изглежда в пълнота, също можем да мислим за тази стъпка, но в момента ние ще влезем непълноценно в него и освен това самият банков съюз е недовършен. Тоест, докато не получим отговорите на тези въпроси, нека преговорите да си продължат, нека продължим да си заздравяваме икономиката, но да не бързаме с финалната крачка. А финалната крачка си зависи само от нас - кога ние ще подадем истинската апликация за влизането в чакалнята.

- А Вие смятате ли, че управляващите трябва да питат хората или това е от тези теми, за които решенията се взимат от правителствата?

- Смятам, че първо трябва да бъде добре обяснено на хората, напълно обосновано, какви са рисковете и как властта смята да ги управлява, да се погрижи за тях и да ги минимизира. Затова трябва една задълбочена дискусия.

- Кои са рисковете за обикновените хора?

- Ами хората, виждате колко се раздразниха, че нямат никаква сигурност какво се случва, след като прекрачим този праг. Точно тази несигурност се разсейва с повече информация и задълбочена дискусия. Но дискусия, не която бяга от действителността, а по същината на проблемите. Например, по отношение на банковия съюз и тясното сътрудничество управителят на БНБ, като го избирахме преди няколко години, каза, че това е един асиметричен механизъм, в който някой друг решава отвън какво се случва с банковата система, а БНБ само прилага тези решения.

Освен това има риск банките-майки да си изтеглят капиталите от дъщерните компании и тук да функционират с клонове. И освен това винаги трябва да участваме, евентуално ако се наложи да се спасява някоя страна от еврозоната, в спасителните механизми със съответните средства, без да можем все още да ползваме тези спасителни механизми, тъй като сме в тясно сътрудничество, а не в самия банков съюз. Това са неща, които самият управител на БНБ тогава е изложил като рискове. И трябва да видим какъв е отговорът му сега, както и на управляващите - как се управляват тези рискове, доколко са сериозни, защото те стряскат хората. Така че, тази дискусия наистина е важна. И преди да преминем, ако ще има референдум, това се решава от подписката дали ще е успешна, има закон, там ще си проличи. Но преди изобщо да се стигне до допитване до хората, те трябва да са информирани, за да могат, евентуално, да вземат подобно информирано решение.


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив