English
Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Лайфстайл Нейно величество „Емоция“ и един товар

Лайфстайл

Добави коментар

Нейно величество „Емоция“ и един товар

Само човек, който носи невероятен товар, знае колко е трудно да си вдигнеш главата и да изправиш гръб. Товар и то какъв!

Не говорим за физически, разбира се, но той, този невидимият тежи сякаш е планина от камъни. Носиш го, тътрейки крака по окъпаните със светлина и топлина градски улици, вглеждаш се скришом в частиците от тълпата и си мислиш: И те ли са като мен?! И те ли носят сякаш планина на гърба си и също като мен са сложили маската на безразличието или безличието и сменят ритмично ляв- десен, ляв – десен. Към работното си място или към дома, или към среща, на пазар…

Виждаш познат и опитваш внимателно да изправиш още повече гърба и главата, да се усмихнеш приветливо – радваш се че виждаш този човек и той трябва да го усети. Спирате за малко, разменяте поздрави, новини, въпроси а потокът тече покрай вас… както и времето.. Разделяте се и усилието да продължиш с тази, фалшивата усмивка не е никак малко…или пък е истинска (тя – усмивката) но често я правиш машинално а тя идва от толкова дълбоко в теб, че дори не си спомняш кога си изпитвал истинска неподправена радост и устните са ти се приближавали застрашително към ушите в израз на невероятното чувство.

Онова наистина емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост са като че ли доста рядко явление в нашето безвкусно ежедневие. Защото щастието би трябвало да осмисля живота ни, да му придава реалност, без него всичко е привидно и без същност. Но реално липсва, защото не можем да се отърсим от…невидимия товар на гърба? Колкото и да е средната продължителност на един човешки живот, той никога не е достатъчен да изживееш мечтите си. Не е честно! Наистина не е честно да имаш неограничени мечти и ограничени възможности.

Според Аристотел щастието е най-висшето благо понеже всяко човешко поведение е мотивирано от стремежа към него.

Това, което очакваме и това което ни се случва са различни понятия! Неща, ако можем да ги наречем така. Тези неща, които очакваме вероятно са пътешествията за които мечтаем, илюзиите, че нещата ще се оправят щом работим от сутрин до вечер, надеждите за по-спокоен живот, изпълнен с радост, веселие, сигурност, приятни моменти! За някой те не са илюзии и надежди. За други са.

Това което се случва на едните е, че реалността ги шамаросва всеки божи ден и слагат отново и отново маската, изправят гърба и вървят напред. Стигат до момента в който вече са без надежди, без мечти и без илюзии. Простичко е- скапания живот трябва да бъде изживян. Без тъгата и скръбта също не може. Те са част от шарения калейдоскоп на психичното ни състояние, повлияно от различни субекти и обстоятелства.

Нима не сме всички просто хора?! Нужно ли е да има разлика и от къде идва тя!? Защо често умните хора страдат и мъкнат товара цял живот!?

Двама учени дори са открили, че всъщност емоциите са еволюирали със специфични функции и една от тях е да предпазят човека. По-логично от това, здраве му кажи.. Кой им плаща на тези невероятно умни хора да наричат най-логичното нещо „откритие“!!?
Странно защо ми идва на ум първият куплет от „История“ на Вапцаров:

„Какво ще ни дадеш, историйо,

от пожълтелите си страници?

Ний бяхме неизвестни хора

от фабрики и канцеларии..“

 

Автор: Филикощерницата/ BG ZONA


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив