English
Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Блог Лятна строева за батальона

Блог

Добави коментар

Лятна строева за батальона

Както казваше един от героите в един чудесен български филм „Вилна зона”: „Аз може и да не съм прав, ама кюфтетата без лук не ги одобрявам”. Защо ми хрумна точно тази фраза? Ами, защото и аз не знам дали съм прав, но ще се изкажа.

Започвам: та, може и да не съм прав, но колкото повече се изостря реториката между Прищина и Белград за границата между Сърбия и Косово, колкото повече в публичното пространство се лансират идеи за размяна на територии между тях, толкова повече вестите, които се продуцират в сръбската столица са свързани с армия, оръжия, военна служба. Това може и да отговаря на актуалното състояние на отношенията между Сърбия и някогашната нейна провинция, от 2008-а година суверенна и независима държава. Но някак си не ми се връзва с тези августовски жеги, със замирането на активната политическа дейност, с ваканцията тук и там на депутати, политици и изобщо, хора, които правят често новините. Или са техни основни герои.

Та, в тези летни августовски ваканционни спокойни летни дни стана ясно, че Сърбия обсъжда възможността да върне задължителната военна служба. Щяла да бъде в два варианта - от три или шест месеца и щяла да струва, /вече направиха и сметка!/ около 700 000 евро. Президентът Александър Вучич дори определил годините, когато този проект, за който той очевидно стои, щял да започне да се реализира. Става дума за 2020/21 година. Даже вече конкретно е възложил задачата нещата да се готвят, като от своя страна се е ангажирал да агитира за връщането на задължителната военна служба.

В същото време източници от сръбското министерство на отбраната твърдят, че в армията „никога не е било по-лошо” за служещите офицери и войници. Заради лошите условия и ниското заплащане всяка година около 1600 човека сваляли униформите и напускали казармите. Даже статистиката изчислила, че средно на ден от армията бягат по двама офицери от различни чинове, двама старшини, двама войници и един цивилен служител. Лошото е, казва същата статистика, че тези хора нямат осигурено препитание, а се хващат да карат камиони някъде в чужбина или стават келнери.

Белградският вестник „ Данас” разказва за съдбата на Драган Глигич, който след 20 години, прекарани в армията и след като няколко пъти бил прескачан да получи повишение и по-висок чин, решил да свали униформата и да замине в чужбина. Сега правел опити да уреди с документи цялото си семейство и да ги вземе при себе си. Друг от мотивите на Драган бил, че през последните година-две се чувствал като обикновен работник, който вместо да води занятия с войниците бил назначен да отговаря за чистотата в някакво помещение.

Дали това е така, не знам, но пък историята е трогателна и идва тъкмо навреме, за да покаже, че в сръбската армия има текучество, щатовете са празни, или како беше там с онзи специфичен термин – съставът е недокомплектуван.

Значи, трябва да се потърси възможност празните легла във войнишките спални помещения да се напълнят, заделените за резерва униформи да се облекат, пък и в крайна сметка евентуалният хипотетичен противник - онези от Косово, или от Хърватия, или от която и да е друга балканска държава, да бъдат сплашени. Да им се даде да разберат, както се казва. Не случайно онзи хубавец от Прищина, премиерът на Косово Рамуш Харадинай, който продължава да води вътрешната си политическа и за съжаление лична битка с президента Хашим Тачи, останала още от времената на общото им партизанстване в горите на Косово, онзи ден се похвали, че косовските сили за сигурност щели да се справят с всяка акция на сръбската армия. Ако се стигне до такава, разбира се.

Казвам това, за да потвърдя, че една от посоките, по които Белград в лятноваканционно време строява своя батальон, е тъкмо Косово. Но и Хърватия също, след като преди няколко дни президентът Вучич лично прие два от деветте самолета Миг-29, подарени от Русия на Сърбия и подготвени за експлоатация от сръбски и руски специалисти. Останалите щели да бъдат готови за летене до ноември, когато се очаква Владимир Путин да посети Белград. Нещо повече, Вучич предложи всеки от изтребителите да носи името на сръбски войник или цивилен гражданин, загинал по време на бомбардировките на НАТО над Сърбия през пролетта на 1999 година.

Така са решили, така е казал силният човек в държавата, значи, така и ще бъде. Но ми е ясно, че усилването на сръбската военна авиация с изтребители от този тип не е насочено към Косово, а към съседна Хърватия. Да уточня, НАТО-вска Хърватия. Не знам какви сметки си правят в Белград, но всяка вероятност Белград да си разчиства сметките със Загреб с помощта на оръжията, в това число и с новите „ловци” МИГ- 29, означава да вдигне срещу себе си целия Алианс.

На сръбски език „изтребител” значи „ловац”. Така е влязло в употреба и в така наречения македонски. И там е „ловац”. Когато генерал Михо Михов, първокласен въздушен ас от българските ВВС отиде посланик в Скопие, една от първите му работи бе да направи среща с хората, които се чувстват българи. Беше ги събрал в залата на посолството и им се представи - така и така, аз съм Михо Михов, летец-изтребител... Един от седящите до мен се обърна към Симе Симев, писател и поет, който знае по-добре книжовен български от много наши сънародници. „Симе, шо значи изтребител? Што е тоа?”. Симе, троснато, но с голяма доза ирония отговори: ”Што значи, значи, дека е дойден да не изтребе, сите наши дебели македонски глави да не изтребе, тоа значи изтребител”... и след къса пауза се разсмя от уплашения поглед на човека, който го попита. После обясни, разбира се.

Там бях, чух го, разсмях се и го цитирам винаги, когато мога.

Автор: Костадин Филипов


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив