English
Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Блог Лютеница по време на референдум

Блог

Добави коментар

Лютеница по време на референдум

Нека се пошегувам - за толкова години веднъж ще си позволя да не бъда в Македония, когато там се решава изключително важен въпрос и местните хора ще я оплескат. Ама така, както само то могат да го направят...

Не отидоха да гласуват в рамките на референдума, на който трябваше да отговорят дали са "за" членство на страната в НАТО и в Европейския съюз, и дали подкрепят Договора с Гърция, който предвижда и промяна на името на държавата на Република Северна Македония.

И знаете ли коя е основната причина за отсъствието, която поне двама от видните политици в момента в страната определиха? Ежегодният традиционен ангажимент на македонците да направят лютеницата си, която те наричат айвар. Нещо като хайвер, ама от червени чушки, накълцани на ситно, изпържени в горещо олио, малко подправки и – в буркана. Вкусотия, няма лъжа.

Да вариш айвар по време на референдум е нещо като нашето „да отида за гъби” по време на нашите избори. Но президентът Георге Иванов, както и лидерът на най-силната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски в публичните си изяви след допитването в неделя дадоха да се разбере, че и те, представете си, вместо да отидат да гласуват, пък било то и с „не”, са седели у дома, край малките трикраки печки да въртят лопатката в тавата с айвар. Как ви се струва тази картина - пухкавият професор от Скопския университет, по някаква случайност втори мандат държавен глава на Македония седи препасан с дамска престилка и несръчно върти лъжицата. Само че къде го прави - от десет години той живее със семейството си не в родното Валандово, не в скопския си апартамент, а в държавната резиденция Водно, специална реконструирана по личния вкус на Иванов и на съпругата му Мая. Там да извадиш печката и да майсториш айвара, някак си не го виждам...

По-лесно е да си представим Християн Мицковски в ролята на послушен съпруг, който помага на жена си в тежката, но задължителна за всеки македонец дейност по зимнината. И той професор по технически науки, лидер на политическа партия, идеолог на бойкота на референдума, а после, след неделните резултати, и аматьор като политически шегаджия. Той, заедно с Иванов, се помайтапиха със Зоран Заев и с онези 666 000 техни съграждани, които отидоха пред урните. Те били нищо, те не били патриоти, важните били онези над един милион, които вместо да гласуват, седнали да си гарантират близкото зимно бъдеще покрай малките кюмбета. Това била истинската голяма победа за Македония, казаха и двамата в неделя вечер, това била победа, която гарантирала бъдещето на страната. Не членството в НАТО, което дава стабилност и сигурност, не членството в Европейския съюз, който дава стандарт и просперитет, не установяването - най- после, на нормални добросъседски отношения с Гърция чрез Договора от Преспа, а айварените утрешни дни на всяко македонско семейство.

Каква е тази политическа и патриотична оптика, която Иванов и Мицковски ползват, за да гледат през нея какво предстои на държавата им и на хората, които живеят в нея. Независимо какви се чувстват, каква религия изповядват, на кой Господ се молят, както се казва...

Кои уроци по история са учили, каква политология са ползвали за анализ на съвременните процеси наоколо на Балканите и в Европа, кой им е бил академичният ментор, който ги е докарал до това изкривено ниво на познание. Ще стане ясно, макар че и сега не е трудно да се досетим. Цялата доктрина на македонизма, объркала главите на поколение македонци, превърнала ги в исторически алитерати и послушковци... Жалко.

Иначе лично аз нямам нищо против лютеницата в нейния вардарски вариант, айвара. Нещо като хайвер, ама от червени чушки... Но да го вариш по време на референдума - е, това вече е много...

Автор: Костадин Филипов


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив