Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Блог Людмила Живкова - вестителка на бъдно време - 36 години от смъртта й

Блог

Добави коментар

Людмила Живкова - вестителка на бъдно време - 36 години от смъртта й

“Идвам от миналото, отивам в бъдещето” е любимият й надпис от Кабиле

“Ти пак ни изпревари, дете!” възкликва след смъртта й Йордан Радичков 

От Стоян Радулов


И днес всякакви “изследователи” на живота на Людмила Живкова обръщат повече внимание на “мистичната” й смърт, отколкото на достиженията й. Те сякаш забравят думите на Ванга, че 
“Людмила нямаше писана смърт”. 
Истина е, причините за смъртта й се крият и до днес, а официалното съобщение е лаконично, не казва нищо и е с фалшива дата и час на смъртта: “В последно време в резултат на голямо пренапрежение здравословното състояние на др. Людмила Живкова бе влошено - гласи комюникето. - Предприетите мерки за възстановяване на здравето я доведоха до бързо подобрение. На 20 юли обаче състоянието й отново рязко се влоши в резултат на внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки, необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 2 часа на 21 юли 1981 г.". Истина е и че Ванга не разкрива причините: “Все ме питате, разпитвате. Аз няма да ви кажа. Историята ще ви каже. От историята нищо не може да се скрие. Людмила имаше големи качества. Ако беше останала жива, много неща нямаше да бъдат така, както са сега. Тя щеше да направи чудеса, ако не беше умряла.” Но за дъщеря й Евгения Живкова нещата стоят така: “Няма никаква мистерия нито около нейната смърт, нито въобще около нейния живот.” Все пак нейните близки приятели я смятат за убита. В книгата си "Людмила" пък един от най-добрите й приятели - Богомил Райнов, смята, че тя просто е напуснала обезсилена този свят...
Спиралата – синоним на развитие
Людмила Живкова публично показва своите уклони към източния мистицизъм, което е твърде общо казано. През 1979 г. излиза статията й “Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието”, а сборникът й “За усъвършенствуване на човека и обществото” е просмукан с източна мисъл. “Философски тя имаше за емблема не кръга, а спиралата – пише Пантелей Зарев. - По кръга нещата се повтарят, по спиралата те се извисяват и вървят нагоре. Ето защо спиралата бе нейният символ за човешкото, паметта за изминат път, подвижната точка при възхода нагоре.” Основният постулат на Бялото братство е за постепенното възходящо развитие в спирала - от раждане към смърт, всъщност затваряне и развитие на еволюцията. Дори ако се застане пред главния вход на НДК, строен от Людмила Живкова, и погледът се отправи вляво и вдясно, той ще открие два черни барелефа, които се състоят само от една стилизирана спирала. В левия се вижда годината 681, а в дясно - 1981 - т.е. 1300 години от спираловидното рзвитие на България. (Днес тези барелефи са скрити от рекламни пана - б.а.)
Людмила е свързвала миналото, настоящето и бъдещето във велико триединство. За нея това е било синтез на върха, до който е достигнала тогавашна България и народът й –“дръзновение, носено от силата на вечния огнен стремеж”. 

Посланика ни през 80-те в Мексико Богомил Герасимов твърди, че Людмила Живкова е била Агни Йога, а Агни е индуисткото божество на огъня. “Мила обичаше страстно огъня – пише и Любомир Левчев, - обичаше неговата пречистваща сила, неговата опасна красота. Обичаше го по прометеевски, за нея той беше символ на духовния живот и знак на вечния стремеж към съвършенство. В нейните най-зрели слова, тази дума се среща често.” Агни Йога е религията на Бялото братство, създадено от Елена Блаватска, Елена Рьорих и Николай Рьорих. Към него принадлежи близкият приятел на Живкова, писателят Богомил Райнов, описващ тази религия в книгата си “Тайното учение”. 
Между 17 и 27 март 1981 г. Людмила е на поредно посещение в Индия по покана на Индира Ганди. Там посещава градовете на махатмите Лакнау, Мадрас, Аоровил, Понтичери. В “Тайното учение” и в Бялото братство на Петър Дънов стои обща идея – за един Велик разумен център, който управлява света. Алберт Айнщайн, създал "Теорията на относителността", пише: "Цял свят почита мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България". Ванга казва: "Всички религии един ден ще изчезнат! Ще остане само учението на Бялото братство. Като бял цвят то ще покрие Земята и благодарение на него хората ще се спасят.” Десет години, от 1970 до смъртта на Людмила, двете са много близки. Ванга я нарича “щерка”. 

Людмила Живкова награждава Светослав Рьорих с голямо държавно отличие при посещението му в София по нейна покана.

През април 1978 г. в галерията на ул. "Шипка” № 6 Живкова прави грандиозна изложба на Николай Рьорих с присъствието на неговия син Светослав, който организира собствена изложба. Провеждат се научни симпозиуми за осветляване дейността на учения и мислителя. И днес България е собственик на най-голямата сбирка от над 200 платна на художника, след тази в "Рьорих център" в Ню Йорк. С изложбата Людмила Живкова цели да направи пробив в масовото съзнание, да използва животът и творчеството на личността като конкретен сравнителен пример и средство за естетическо възпитание. Успехът на програмата "Рьорих" води до идеята за 
движението "Знаме на мира". 

Людмила Живкова при откриването на Първата Асамблея "Знаме на мира" на монумента "Камбаните"

За Людмила Живкова "царсвото на бъдещето" вече е "царството на 
красотата". Според нея детските форуми трябвало да култивират у децата 
планетарно, а по-късно - космическо съзнание и мислене. Тогава ООН 
обявява 1979 г. за година на детето и оформя програмата "Леонардо Да 
Винчи", която работи и до днес. Всички ученици в България са включени под една или друга форма в движението, то представлява цяла културна програма. Децата от целия свят влизат в българския парламент и по едно дете от всяка страна произнася слово от трибуната. 

С американския президент Джими Картър при посещението й в САЩ, където изнася доклад пред Общото събрание на ООН.

Международният успех на Асамблеята може да се посочи само с един факт - словото на Людмила пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк през същата 1979 г. Тогава в кулоарите на ООН се образува опашка за поднасяне на лични поздрави към голямата ораторка. Телевизионните станции постоянно излъчват неини изявления. 
Апотеозът на нейното дело обаче има подобаваща предистория. Завършила история в Софийския университет, Живкова е 
пленена от тракологията. 
През 1972 г. Людмила открива за първи път изложбата "Тракийското изкуство и култура по българските земи", която днес е световна знаменитост, обиколила повече от 30 столици. В нея се съдържа и Панагюрското златно съкровище. Тази изложба кара световните учени да допълнят и коригират историята на изкуствата. През 1975 г. въвежда Комплексната целева програма за всенародно естетическо възпитание. А на следващата година открива втората фундаментална изложба "1000 години българска икона ІХ-ХІХ в." първо в София, а после и в Парижката зала "Пти пале", което предизвиква сензация сред световната културна общественост, която за втори път се пита: "По какъв начин България е успяла да събере, да организира и експонира такива грандиозни по своята трудност и знчимост изложби, с каквито богати западни страни на старата култура не дръзват да се заемат?". През 1977 г. Людмила Живкова завършва втория си капитален научно-изследователски труд "Четвероевангелието на цар Иван Александър". Вече е публикувано и изследването й за Казанлъшката гробница на траките. Тя иска с достойнство България да посрещне през 1981 г. своята 1300-годишнина, но не успява. Тържествата са открити само в Мексико, а после Живкова умира при неизяснени обстоятелства. 
В Людмила няма нищо мистично 
Обърната на Изток, “Людмила Живкова имаше пиетет към духовното и към онези култури, в които са господствували не материалните и технически фактори, а фактори морални, фактори на духовността. Източната философия е философия на съзерцанието. Тя приема действието само като духовно състояние, докато Людмила се стремеше към практическо действие. Това е качествено различно от философските системи на Изтока. Тя не се откъсваше от големия и сияещ свят около нея, за да възприема нещо, което има характера само на идея, на метафизичност. Тя чувстваше връзките си със света. И най-вече с неговата младост, с децата”. Това пише Пантелей Зарев, а самата Живкова заявява: “Мисълта за детето е мисъл за бъдещето. Нека придадем искрите на творческия Огън в достойни ръце, които ще продължат да утвърждават прекрасната същност на творчеството”. Работата си по програмата за всенародно естетическо възпитание тя започва още през 1975 г. За тази си програма Людмила е наречена от западни професори "Мечтателката от София". Дотогава само един човек от Източния блок е наричан мечтател – Ленин, водителят на Октомврийската революция в Русия през 1917 г. 
Фундаменталните резултати 
на жизнения път на Людмила Живкова не спират да ни удивляват, а неразбирането на нейните идеи прекалено опростенчески ни кара да я назоваваме "ексцентрична”. С будния си и творчески ум тя прави толкова за българската култура, колкото всичките правителства след нея взети накуп не успяват. Като майка и жена тя прави толкова много за децата на България и на света, че предизвика любовта на хиляди от тях и уважение от страна на световни организации, авторитетни люде и цялата тогавашна международна общественост. 
"Като същинска бяла птица Людмила Живкова прелетя и остави трайна светла диря в небето на България, в небето на планетата, горя и изгоря с прометеевски огън за българския народ, за човечеството със заветните слова: "Мислете за мен като за огън!" Това е написал за нея Милко Балев, считан от партийците за тогавашния "сив кардинал", а от самата Людмила - за ръководител на "силите", с които е искала да се пребори. Нейните съмишленици смятат, че с нея "започва един нов век - една нова стръмнина от спиралата на вечността". 

Духовните очертания на нейната личност бавно се открояват пред нас в същинската си величина, както се откроява планина върху разсъмващо се небе. И наистина, Людмила е щастливата избраница на хребета между две шеметни епохи. Тя се появява на този хребет, като пламък от върха на тракийските могили, за да съобщи на равнината, че започва нов поход. Тя е вестоносец на епоха, в която човекът трябва да живее "и по законите на красотата". Такава ще я запомним и ние, последващите поколения български - пламък на върха и връх на пламъка, където температурата на горенето е най-висока. И както пише Левчев за нея: "Тя даде своята биография на времето, а не я взе от него. Нейната биография е преди всичко биография на идеи и борба за тяхното осъществяване." 




МИСЛИ ОТ ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА:
“Живей с истината и не се страхувай! Тя не ти обещава наслада. Но рано или късно тя тържествува и ако трябва, тя ще те оправдае.”
 
“Ако внимателно наблюдаваме как трудно проправят път новите идеи, лесно ще формулираме болестта на човечеството. Аз бих казала, че тази болест е инерцията, традиционализмът в мисленето, това успокоение и самодоволство, което съществува между хората.” 
“Един народ, който си е поставил за цел да развива човека, обществото и живота по законите на красотата, многостранно и в хармония да обгърне света, да устреми силите си и да идентифицира съзнанието си с това, което идва - такъв народ вече е заел мястото си в бъдещето.” 
“Благословени са трудностите, защото чрез тях растем.” 
“Да бъде творец, съзидател, откривател, дръзновен победител - Човекът е създаден за всичко това.” 
"Всяко успокоение е смърт. По-добре човек да греши, но да действа, защото 
в процеса на своите грешки той може да се учи и развива. Силен е онзи, 
който умее да превърне поражението в победа" 


Евгения Живкова: 
“Никой не стигна до същността на майка ми”
 


"Смятам, че е неморално и от гледна точка на пресата, и от гледна точка на хората, които са работили с нея, непрекъснато да пишат за смъртта й, за чисто лични проблеми, както и за човешките взаимоотношения в семейството. Засега нищо не съм опровергавала, нямам и намерение да го правя, защото е под моето достойнство. Просто смятам, че няма никаква мистерия нито около нейната смърт, нито въобще около нейния живот. 
Вече крайно време е да се замислим тя какво е дала на България чрез културата. За мен започва да става наистина обидно за това, че големи вестници и медии продължават да нищят около смъртта на майка ми. А хората, които пишат за нея, вече 12 години не я оставят да почива в мир. 
Много от тези хора в крайна сметка не успяха да стигнат до същността и дълбоко философските проблеми, с които тя се е занимавала." 
                                                                        Пред сп. "Тема", бр. 31 (44), С. 2002 г. 


*** 
На Людмила Живкова 

Роден на камък, светът е крехък пак 
и всеки полъх е за него драма. 
Ако пък локвата докосна с крак, 
светът изчезва, багрите ги няма. 
В два свята не живеем ли сега - 
в реалност и като пред огледало? 
Налита ни за небило тъга, 
а може би било, но отлетяло... 
И толкова е странно: същността 
на тоя свят е в плен на двойни сили. 
По дух сме същи, но пламти плътта - 
като че ли кръвта сме си сменили. 

Стихове: Николай Зидаров 


БИОГРАФИЧНИ ДАННИ:
ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА, 26 юли 1942 - 21 юли 1981 г. 
Родена в София, дъщеря на Тодор Живков. Името й е свързано със сериозни промени в културната политика на страната през 70-те години. Завършва история в Софийския университет през 1965 г., а по-късно - и история на изкуствата в Москва. Прави научна кариера в Института по балканистика - през 1971 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1974 г. се хабилитира. Амбициите й обаче са насочени към политическата сфера, а Тодор Живков я подкрепя с надеждата да наследи неговите постове. От 1976 г. вече е член на ЦК на БКП, а от 1979 г. - на Политбюро. През 1975 г. и до смъртта си оглавява Комитета за изкуство и култура (от декември 1977 г. - Комитет за култура). Людмила Живкова се обгражда с видни интелектуалци и си поставя за цел да акцентира върху древния характер и самобитността на българската култура, като придаде на България висок международен авторитет именно по културна линия. След тежка автомобилна катастрофа започва да се увлича по древното индийско учение агни йога, подчертаващо „приоритета на духа" при усъвършенстването на обществото. Тези разбирания са в разрез с официалната идеология и са посрещнати негативно от управляващите. В Москва също проявяват недоволство от прекаленото акцентиране върху българската самобитност, оценявано като национализъм. Безспорен е приносът й за „отварянето" на българската култура към света и за популяризирането на високи постижения на световната култура в страната. Голяма е и заслугата й за създаването на Галерията за чуждестранно изкуство в София, на Националната гимназия за древни езици и култури, на Националния дворец на културата. По нейна инициатива България става домакин на Международната детска асамблея „Знаме на мира". Инициативите й обаче са прекалено амбициозни, изискват големи финансови средства и често остават неразбрани и недооценени от обществото. След внезапната й смърт повечето от тях постепенно са изоставени, а културната политика на управляващите се връща на ортодоксалните марксистки позиции. 



ЗА НАСТОЯЩАТА ПУБЛИКАЦИЯ СА ИЗПОЛЗВАНИ 
СЛЕДНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ: 
1./ Александров, Емил. "ООН в служба на децата". Изд. "Народна младеж". С., 1980. 
2./ Герасимов, Богомил. "Дипломация в зоната на кактуса". ИК "Труд". С., 1998. 
3./ Живкова, Людмила. "За усъвършенствуване на човека и обществото. Сборник". Изд. "Наука и изкуство". С.,1980. 
4./ Колектив. "Кратка българска енциклопедия, том от І до V". БАН. С., 1966. 
5./ Костадинова, Жени. "Пророчествата на Ванга". ИК "Труд". С., 1997. 
6./ Михайлов, Стоян. В съавторство с Любомир Левчев, Любомир Павлов, Светлин Русев, Евтим Евтимов. "Мислете за мене като за огън. Книга за Людмила Живкова". Изд. "Народна младеж". С., 1982. 
7./ Райнов, Богомил. "Тайното учение". С., 1991. 
8./ Рьорих, Николай. "Шамбала". Изд. "Гуторанов и син". С., 1992. 
9./ в "168 часа". С., 24.04.1995.


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив