По думите на синдикалиста тези 60 процента и малко отгоре са психологическата граница, която кара един европеец да се чувства част от общността, а не в положение, в което му се иска да избяга от страната, в която живее. 

Димитров присъства на представянето на доклад на генералния директор на Европейския синдикален институт към Европейската конфедерация на профсъюзите Филип Пуше на тема "Контурите на трудова Европа – 2018".

Докладът отчита нарастване на заетостта в ЕС, но с огромни разлики. Клопката на заетостта е това, че вече в Европа все по-разпространена става частичната заетост от по час-два на ден – нещо, от което засега България е пощадена, коментира Пуше.

В Холандия 70 процента от жените и 30 процента от мъжете работят на намалено време, се посочва в изследването. Затова по думите на европейския синдикалист, когато ЕК обявява, че заетостта е по-голяма отпреди кризата, трябва да уточни, че броят на часове заетост не е достигнал нивата преди нея.

Безработицата също не е стигнала нивото преди кризата общо за целия ЕС. Различията в безработицата в Европа са относително големи, като добре се справят Германия, Малта, Унгария, които имат много различни системи за контрол и достъп до права на пазара на труда.

В Полша и Испания над 25 на сто от заетостта е временна заетост - хората нямат постоянен трудов договор, а в Испания почти никой под 30 годишна възраст няма постоянен трудов договор и това е така вече 25 години, коментира Пуше

Той изрази мнение, че десетилетие ще нужно минималните работни заплати в Източна Европа да стигнат тези в старите страни членки, като даже при големите темпове на растеж в момента все още говорим за пари, близки до тези, с които се покрива единствено физическото оцеляване.