English
Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Блог И македонците, милите, тръгнаха към импийчмънт

Блог

Добави коментар

И македонците, милите, тръгнаха към импийчмънт

Ще трябва да внимавам при изписването на тази чуждица - импийчмънт. Внимавах когато преди малко я изписах в заглавието, ще съм буден и бдителен във всеки случай, когато по-надолу отново ще трябва да я спомена.

Защото тя е особено актуална в последните няколко дни в политическия речник в Македония. Размахват я от ляво и от дясно, от горе и от долу като някаква мантра, чрез която някак си чудодейно нещата трябва изведнъж да застанат на местата си. Даже като някаква заплаха я разнасят насам и натам, като някакво политическо мерене на мускули я ползват, пък никой, освен вербално, не се захваща да я проведе в действия.

Най-напред премиерът Зоран Заев в едно обширно телевизионно интервю заяви открито и безстрашно, че ако президентът Георге Иванов не подпише ратифицирания Договор за промяна на името и за стратегическо партньорство с Гърция, той ще мобилизира мнозинство от две трети в парламента, за да започне процедура за /внимавай!/ импийчмънт на държавния глава. Толкова - две трети от гласовете, според Македонската конституция от гласовете на депутатите са необходими, за да започне процедурата по отзоваване на президента на страната. Толкова - две трети от гласовете на членовете и на Конституция съд са нужни, за да бъде утвърдено отнемането на правата на държавния глава, след като Парламентът вече го е гласувал. Това повелява процедурата по /внимавай отново!/ импийчмънта.

Не знам обаче откъде Заев ще събере толкова гласове в Събранието на страната, след като сега има само 70 депутатски гласа, а му трябва поне още 11 такива. Както и да го гледаме, резервите са на изчерпване. Каквото можа, той добави към предишните си 61-62 депутати, след като направи промени в правителството и даде някакви високи постове на две-три партии на етническите общности в страната, а те в отговор на жеста да му дадат парламентарна подкрепа. Харизматичен случай на подобна практика е лидерът на ромската партия, представена в парламента, анекдотично известният Амди Байрам, който не излиза от парламентарните състави след всеки избор, но гледа винаги, ама винаги, да е на страната на тази политическа сила, която има повече депутати и управлява държавата. Амди Байрам, неформалният стопанин на изцяло ромския квартал край Скопие Шуто Оризари, където е скопският битак, разбира се, под контрола на Амди. Има си той твърд електорат, който без никакво колебание на всеки избор му дава подкрепата си. Самият Байрам е класическият и характерен пример на лично парламентарно номадство, който с лекота и без всякакъв свян се прехвърля от партия в партия, стига тя да е победителка.

Амди Байрам е интересна история, но днес темета ни е друга. Та, не виждам откъде Заев може да добави повече гласове, ако реши наистина да тръгне да прави /още повече внимавай!/ импийчмънт на Георге Иванов. Някак си заплашително прозвучаха думите му, макар че в тях имаше повече политическа наивност, отколкото сериозно намерение. Вероятно по подобен начин ги е изтълкувал и самият президент, който в кратко съобщение чрез своята прес служба заяви, че ако премиерът Заев е толкова мераклия да го /е, тук очевидно ще сбъркам!/ импийчментира, да вземе да го направи веднага, без да чака дали Иванов ще върне Договора с Гърция без да го подпише или не. Заев да си събере подкрепа от две трети от депутатите и да пусне процедурата по отзоваването на държавния глава, препоръча Иванов. И за да не остане и сянка от съмнение за позицията му, която нееднократно вече е декларирал, той изрично заяви, че неговото негативно становище против този Договор с Гърция не се е променило и че той няма да тури подписа си под него. Това би било национално предателство, или нещо такова...

Иванов не е храбрец, по-скоро е страхливец, който се крие зад пълномощията, които Конституцията на Македония му дава като държавен глава. Но много добре знае, че в момента Зоран Заев не може да събере две трети от гласовете на депутатите, просто не може. Всякакви аритметики сочат тъкмо това заключение. Това мнозинство от две трети от гласовете на народните пратеници ще трябва на Заев някъде към края на годината, когато ще трябва да изпълни и последните си задължения към Договора с Гърция и да промени Конституцията на страната. Тези промени се едно от условията на Атина да вдигнат бариерата, която държаха спусната две десетилетия и половина пред евроатлантическата интеграция на Македония. Без тях нещата в гръцко-македонските отношения няма да имат завършен вид. Промяната на основния закон в Македония, естествено, ще трябва да включва и новото име Република Северна Македония, което да бъде записано вътре, но и премахването или промяната на прословутия член 49, с който Скопие се задължава да се грижи за македонското малцинство в другите страни. От това, от тази „грижа” на македонската държава към своята диаспора, моля ви се, преди всичко в съседните страни, се плашат в Гърция. И затова настояват този член в Конституцията на РСМ /Република Северна Македония/ да бъде променен или направо изваден от текста.

Та, казвам, тази сложна за изписване и екзотична за произнасяне дума импийчмънт / вярно!/ тепърва ще се търкаля в устите ни и ще ни тревожи с окачването, че няма да можем да я произнасяме като хората.

Но и да я изписваме - я да видим - ИМПИЙЧМЪНТ.

Автор: Костадин Филипов


 


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив