Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Блог И гърци, и македонци ще уточняват историята си

Блог

Добави коментар

И гърци, и македонци ще уточняват историята си

Хубаво е, че тези дни възникна проблем с договорката между Скопие и Атина да направят съвместна комисия, в която експерти от двете страним, да чистят проявите на иредентизъм в учебниците по история, за да можем ние, българите, да видим пред какви евентуални клопки ще бъдем изправени когато ще трябва да формираме подобна комисия с македонците според Договора, подписан от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев.

Като казвам проблем имам предвид различното тълкуване, което дават Скопие и Атина по повод договореността между министрите на външните работи на двете държави Никос Козияс и Никола Димитров, постигната на работната им среща в Ню Йорк преди няколко дни. Ако се вярва на изказването на гръцкия шеф на дипломацията, дадено пред държавната ЕРТ, през ноември трябва да заработи обща комисия с македонците, която в рамките на още четири месеца да изпълни задачата си, а тя е да „отстрани иредентизма от учебниците и географските карти от тях”, както твърди Козиас. Това, разбира се, щяло да бъде част от мерките за доверие, които двете страни се договориха да изграждат с цел да подобрят цялостната атмосфера в отношенията помежду си като условие за решаване на спора за името на Македония.

Фактът, че гръцкият министър на външните работи представи тази договореност като свършен факт, дори го „датира” през ноември и още четири месеца нататък до края на работата, означава, че в Атина са приели много сериозно тази възможност да поизчистят всичко, което в македонските учебници има или поне намирисва на иредентизъм.

Тук му е мястото да посочим какво означава това понятие - иредентизъм, та специално за него да се създава експертна комисия, чиято дейност ще оказва силно влияние на двустранните отношения на Скопие с Атина.

Ами, ето какво: иредентизмът(на италиански: irredento – неосвободен, намиращ се под чужда власт) е политическо движение за анексиранена чужди територии към предполагаемо еднонационалната държава. Като оправдание обикновено се използват аргументи за лингвистично, историческо, расово или културно (напр. религиозно) единство между населението в иредентистката държава и населението в целевите територии. Така де, значи, Македония е иредентистка държава, която с аргументи от лингвистичен, исторически и културен характер, има претенции към Гърция, които пък там не могат да приемат. Тези претенции са втъкани в системата на македонското образование и затова, ако в Скопие искат Атина да вдигне бариерата пред евроатлантическата им интеграция, всъщност, да бъде решен блокиращия тази интеграция спор за името, ще трябва да ревизира тези свои становища и да промени съдържанието на учебниците си.

Да, но македонското Външно реагира и уточни, че в Ню Йорк Никола Димитров и Козиас не са се разбирали за съвместна комисия от описания вече модел, а просто са разговаряли за това, че историческите предрасъдъци между Гърция и Македония трябва да се преодоляват и че като първа стъпка в тази насока би било добре да се проведе среща на експерти от двете страни. С други думи, гърците натискат повече газта, докато македонците леко-леко удрят спирачката. Което си е чудно, защото знам, че още преди повече от 20 години един македонски дипломат- Любчо Арсовски като служител в македонското консулство в Солун беше предложил подобна идея за преглед на съдържанието на учебниците на двете държави. После Арсовски изкара дълъг мандат като посланик на Македония в Атина, държеше на идеята си, но до нейната реализация така и не се стигна.

И ето сега, в обстановката на разведряващи се отношения между Македония и Гърция тя отново придобива актуалност до степен да смути еуфорията чрез различното тълкуване на това, което двамата министри са договорили. На всичко отгоре, поради не толкова бързата реакция на македонското Външно министерство, все пак се появиха някои бързи реакции, които предупредиха, че категоричността в изявленията на Никос Козияс и неговото тълкуване на разговора с Димитров в Ню Йорк може да означава, че гръцката страна вижда в подобна комисия възможност да бъдат коригирани текстове и позиции, но само в македонските учебници, а не и в гръцките. Тоест, любимият на македонската дипломация принцип на реципрочност, който впрочем е универсален, ще бъде нарушен в полза на гърците, а щом има полза за едната страна, това автоматически означава, че ще има вреда за другата. Нали по време на подготовката на Договора за добросъседство и сътрудничество между България и Македония една от острите критики от страна на македонската опозиция в лицето на ВМРО-ДПМНЕ бе, че в документа няма реципрочност и че той е в изгода на България, значи, във вреда на Македония. Тази теза, както чувам, продължава да се развива от бившия премиер и лидер на ВМРО - ДПМНЕ Никола Груевски в речите му по време на предизборната кампания за местните органи на властта, която тресе сега цялата страна.

Дали Козиас е прав, или Димитров е точен, ще стане скоро ясно. Който от двамата първи дипломати обаче да излезе сух от тази неудобна ситуация, или пък и двамата ще намерят някакво оправдание мачът помежду им да завърши наравно, без победител, не е толкова важно. Важното е друго - на нас, българите, също предстои да формираме обща комисия с македонците в изпълнение на Договора, подписан от Заев и Борисов. Усилено надавам ухо да чуя как българската страна се готви за това, какви принципи ще се следват, какви хора ще бъдат поканени за участие – старите чугунени глави или хора с модерно мислене, какво ще бъде експертното равнище на българската група и така нататък, но не мога да чуя нищо, затова пък си обещавам да следя развитието на ситуацията около гръцко- македонската комисия, белким от това излезе нещо като тенденция или принцип.

Не за друго, а за да го знаем и се опазим, ако те ни се сторят, странни, меко казано.


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив