Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Икономика „Чети етикета”: Храна на боклука

Икономика

Добави коментар

„Чети етикета”: Храна на боклука

Ако сега отворите вратата на хладилника си, най-вероятно ще видите продукти, чийто срок на годност е изтекъл или пък храна, която сте забравили и е на ръба. Въпреки че всички твърдим, че пазаруваме разумно, всяка година само у нас се изхвърлят 700 000 тона храна. В световен мащаб разхищенията достигат 1 млрд. тона – на фона на много гладуващи, които биха се възползвали от дарена храна.

Най-голям процент от изхвърлената храна идва от домакинствата (44%), следвани от ресторантите (33%), хранителните магазини (11%), институциите, производството и др. Най-голяма част от „брака” са плодове и зеленчуци, почти толкова са и морските продукти. Макар да се казва, че е грехота да се изхвърля хляб, голям процент от съдържанието на кофите са именно тестените изделия. Често на боклука се оказват също млечни и месни продукти.

Тонове храна отиват на боклука, докато хиляди българи живеят под прага на бедносттаВ България все още няма облекчения за производители, искащи да дарят ненужни храни

Това са загубени пари. Във Великобритания всяко семейство праща на боклука около 720 паунда, в САЩ – 1500 долара. У нас няма официална статистика (за приблизителни данни - вж. по-долу).

Грешки при пазаруването водят до изхвърляне на храна. Например – не си правим списък, слагаме хаотично продукти в количката, купуваме продукти на промоция (най-често са с по-къс срок на годност) складираме големи количества, пазаруваме гладни и не следим хладилника. Понякога „залежават” и пакетирани продукти по шкафовете, като в един момент срокът им на годност приключва.

 

Има приложения за това

При положение, че огромният процент от хората в наши дни имат „умно” устройство, напълно реален вариант е да впрегнете технологията в своя помощ. Има приложения за смартфони, които ни позволяват да правим споделен списък с продукти за пазаруване, който е видим за цялото домакинство.

Някои от програмите създават и т.нар домашен каталог, в който въвеждаме продукта, грамажа и срока на годност и така във всеки един момент знаем какво вкъщи трябва спешно да бъде сготвено и изядено, за да не се развали.

„Чети етикета”: Сервират ли ни стара храна в „ол инклузив” хотелите по Черноморието?От проверените до момента едва три са базите, при които е установена храна с изтекъл срок на годност

„Много важно е да преценяваме дали продуктът е развален, а не просто да гледаме датата”, подчерта експертът по управление на храни Иво Тодоров.

Половин заплата в кофата

90 килограма или 500 лв. на година – на толкова изчислява разхищенията на храни изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова. Тя призна, че въпреки усилията на организацията, все още се спасява едва около половин процент от 670-те хиляди тона бракувана храна.

От около половин година действат законови промени, които улесняват даряването на храна: „Нека да знаят производители, преработватели и търговци, че има подобен механизъм и допълнителните ползи ще ни дадат възможност да споделяме повече храна”.

Законите у нас все още затрудняват даряването на хранаЗа магазините е много по-евтино да изхвърлят продуктите с изтичаща трайност

Около 30 000 българи получават допълнителна подкрепа от хранителната банка.

Според Миланова темата за разхищаването на храната трябва да влезе в училище.


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив