English
Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Свят Брюксел реже средствата за държавите, нарушаващи върховенството на закона

Свят

Добави коментар

Брюксел реже средствата за държавите, нарушаващи върховенството на закона

Европейският съюз би могъл да намали финансирането за държави, които не зачитат върховенството на закона. Съответното предложение бе направено от Европейската комисия при представянето на плана за финансовата рамка на Общността след излизането на Великобритания от структурите й.

„Новите предложени инструменти ще позволят на ЕС да спре, да намали или да ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред", се казва в изявление на ЕК.

Важно нововъведение в предложения бюджет е засилване на връзката между финансирането от ЕС и спазването на принципите на върховенството на закона. Подобна мярка може да засегне държави като Унгария и Полша, които са критикувани от Брюксел.

Предложението представлява честен отговор на днешната реалност, в която от Европа се очаква да играе по-голяма роля за осигуряването на сигурност и стабилност в един нестабилен свят, в момент, в който оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС ще остави значителен недостиг на средства в бюджета ни. То отговаря на това двойно предизвикателство чрез намаляване на разходите, но и чрез осигуряване на нови ресурси. Финансирането на новите и основните приоритети на ЕС ще бъде запазено или увеличено, което неизбежно означава, че средствата за други области ще бъдат намалени, пояснява се в съобщението.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че с предложението представят прагматичен план за това как да се постигнат повече резултати с по-малко ресурси.

"Ще обезпечим доброто финансово управление чрез първия по рода си механизъм за принципите на правовата държава. Това е начинът да действаме отговорно с парите на нашите данъкоплатци. Сега са наред да действат ЕП и Съветът на ЕС. Убеден съм, че трябва да се стремим да постигнем споразумение преди изборите за Европейски парламент следващата година", подчерта той.

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси, обяви, че се предвижда по-голямо инвестиране в научните изследвания, миграцията, граничния контрол и отбраната.

"И продължаваме да финансираме традиционните — но осъвременени — политики, като общата селскостопанска политика и политиката на сближаване, тъй като високият стандарт на селскостопанските ни продукти и изравняването на икономическото развитие на регионите са от полза за всички", поясни Йотингер.

Като цяло ЕК предлага дългосрочен бюджет на стойност 1,135 милиарда евро поети задължения (по цени от 2018 г.) за периода от 2021 г. до 2027 г., което се равнява на 1,11 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27. Това равнище на поетите задължения се равнява на 1,105 милиарда евро (или 1,08 % от БНД) плащания (по цени от 2018 г. ). Тази сума съдържа също включването в бюджета на ЕС на Европейския фонд за развитие — основния инструмент на ЕС за финансиране на сътрудничеството за развитие с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, който до този момент представлява междуправителствено споразумение. Като се вземе предвид инфлацията, този бюджет е сравним по размер с настоящия бюджет за периода 2014—2020 г. (включително с Европейския фонд за развитие).

За да бъдат финансирани нови и неотложни приоритети, настоящите нива на финансиране ще трябва да бъдат увеличени. Инвестирането сега в области като научните изследвания и иновациите, младите хора, цифровата икономика, управлението на границите, сигурността и отбраната ще допринесе за постигането на просперитет, устойчивост и сигурност в бъдеще. Например бюджетът за програма "Еразъм+" и за Европейския корпус за солидарност ще бъде удвоен.

Същевременно Комисията разгледа критично въпроса в кои области могат да се направят икономии и да се подобри ефективността.

Комисията предлага финансирането на общата селскостопанска политика и на политиката на сближаване да се намали умерено — и за двете политики с около 5 % — за да отразява новата реалност на ЕС с 27 държави. Тези политики ще бъдат осъвременени, за да се гарантира, че могат да постигат същите резултати с по-малко ресурси и дори да подпомагат новите приоритети. Например политиката на сближаване ще играе все по-важна роля за подкрепата на структурните реформи и — в дългосрочен план — интеграцията на мигрантите.

Резултатът от тези промени ще намери израз в преразпределяне на бюджета, както и в съсредоточаване върху областите, в които бюджетът на ЕС може да донесе най-големи ползи.

Комисията предлага модерен, опростен и гъвкав бюджет:

Модерен характер: Новият Съюз от 27 държави се нуждае от нов, модерен бюджет, който показва, че Европа се е поучила от миналото. Това означава допълнително намаляване на административната тежест за бенефициерите и управляващите органи чрез промяна на правилата така, че да бъдат по-съгласувани — въз основа на единен правилник. 

Опростеност: Структурата на бюджета ще бъде по-ясна и по-тясно обвързана с приоритетите на Съюза. Понастоящем средствата са разпръснати по прекалено много програми и инструменти — както в рамките на бюджета, така и извън него. Ето защо Комисията предлага броят на програмите да бъде намален с над една трета (от настоящите 58 на 37 в бъдеще), например чрез обединяване на разпокъсаните източници на финансиране в нови интегрирани програми и чрез радикално рационализиране на използването на финансовите инструменти, включително чрез фонда InvestEU.

Гъвкавост: Последните предизвикателства — особено кризата с миграцията и с бежанците през 2015 г. — показаха ясно, че в настоящия бюджет на ЕС е необходима повече гъвкавост, за да може да се реагира достатъчно бързо и ефективно. 

Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава.

Зачитането на принципите на правовата държава е съществена предпоставка за добро финансово управление и за ефективно финансиране от ЕС. Поради това ЕК предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки. Предложените нови инструменти ще позволят на ЕС да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава. Такова решение ще се предлага от ЕК и ще се приема от Съвета чрез гласуване с обратно квалифицирано мнозинство.

Стабилността на еврозоната е предпоставка за създаването на работни места, за растежа, за инвестициите и за социалната справедливост в Съюза като цяло.

В новата многогодишна финансова рамка се предлагат два нови инструмента:

Нова Програма за подкрепа на реформите, която — с общ бюджет от 25 милиарда евро — ще оказва финансова и техническа подкрепа на всички държави членки за провеждането на приоритетни реформи, особено в контекста на европейския семестър. В допълнение към това Механизъм за сближаване ще предоставя специализирана подкрепа за държавите членки извън еврозоната, които се подготвят да се присъединят към общата валута.

Европейска функция за стабилизиране на инвестициите, която ще подпомогне запазването на равнищата на инвестициите в случай на големи асиметрични сътресения. Тя ще започне да функционира под формата на заеми "бек-ту-бек" от бюджета на ЕС на стойност до 30 милиарда евро, съчетани с финансова помощ за държавите членки, предназначена за покриване на разходите за лихви. Заемите ще осигурят допълнителна финансова подкрепа в момент, в който публичните финанси бъдат поставени под натиск, а приоритетните инвестиции трябва да се запазят.

Новите приоритети се нуждаят от нови инвестиции. По тази причина Комисията предлага тези приоритети да бъдат финансирани чрез комбинация от свежи пари (приблизително 80 %), преразпределения на средства и икономии (приблизително 20 %).

Въз основа на препоръките на Групата на високо равнище "Бъдещото финансиране на ЕС" Комисията предлага съществуващото цялостно финансиране на системата на собствените ресурси да се модернизира и опрости, а източниците на приходи за бюджета да се диверсифицират.

Комисията предлага да се опрости настоящият собствен ресурс на базата на данъка върху добавената стойност (ДДС) и да се въведе кошница от нови собствени ресурси, обвързана с политическите ни приоритети.

Предложената кошница от нови собствени ресурси включва:

- 20 % от приходите от схемата за търговия с емисии;

- изискуема ставка от 3 %, прилагана към новата обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (която ще бъде въведена постепенно, след като бъде прието необходимото законодателство);

- национална вноска, която ще се начислява върху количеството нерециклирани отпадъци от пластмастови опаковки във всяка държава членка (0,80 евро на килограм).

Тези нови собствени ресурси ще представляват около 12 % от общия бюджет на ЕС и могат да осигурят до 22 милиарда евро годишно за финансиране на новите приоритети.

Оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС дава възможност да се промени сложната система от отстъпки и дори "отстъпки върху отстъпките". Комисията предлага да се премахнат всички отстъпки и да се намали от 20 % на 10 % сумата, която държавите членки задържат при събирането на митнически приходи (те са един от собствените ресурси) за бюджета на ЕС. Тези две мерки ще направят бюджета на ЕС по-прост и по-справедлив.

За да се избегнат резките и драстични увеличения на вноските на някои държави членки, Комисията предлага съществуващите отстъпки да се премахнат постепенно в продължение на период от пет години.

Въз основа на днешните предложения Комисията ще представи през идните седмици подробни предложения за бъдещите секторни финансови програми.

Решението за бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС след това ще трябва да бъде прието от Съвета с единодушие, с одобрението на Европейския парламент. Спазването на нужните срокове е от решаващо значение. Преговорите по настоящия дългосрочен бюджет на ЕС се проточиха прекалено дълго. В резултат на това бяха забавени ключови финансови програми и бяха отложени проекти с реален потенциал за стимулиране на икономическото възстановяване.

Ето защо следва да се даде най-висок приоритет на преговорите и да се постигне споразумение преди изборите за Европейски парламент и срещата на върха на 9 май 2019 г. в Сибиу.


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив