English
Последвайте ни: Facebook Twitter RSS
Меню Търсене
Извънредни новини
Начало Свят 4 истории на оцеляването: Да преживееш атентат и живота след раните

Свят

Добави коментар

4 истории на оцеляването: Да преживееш атентат и живота след раните

Снимка: bnt.bg

По отношение на терора съвременното общество е развило странна рутина - след всяка нова атака скърбим за жертвите, търсим кои са извършителите, а след това възможно най-скоро се връщаме към "нормалността".

Това коментира германското издание "Щерн" в свой материал, в който пита какво се случва с живота на онези, които оцеляват в нападенията и също трябва да продължат - въпреки шока, ужаса и загубите, които са понесли.

Екип на "Щерн" се е свързал с хора, преживели терористични атаки в Германия, Франция, Великобритания, Норвегия, Тунис, Турция, Испания.  От изданието искат искат да разберат и покажат каква е "нормалността" на живота на тези хора сега - как се чувстват, как изглежда ежедневието им след терора, какво ги движи напред, какво ги ядосва.

Вижте някои от техните истории:

Ръсел Шулц, коледният базар на "Брайтшайдплатц" в Берлин, 19 декември, 2016 г.

Коледният пазар не е един от най-идиличните за него, но му харесва. Всяка година на "Брайтшайдплатц" в Берлин Ръсел Шулц се среща с приятели и заедно пийват вино. Винаги на един и същи павилион. В петъчния ден през 2016 година настроението е спокойно. Тримата мъже са на второ греяно вино, когато през коледния пазар и посетителите му преминава камион.

Шулц все още не може да се освободи от опиянението си от греяното вино. Един от приятелите му се смее високо в хода на разговора, който водят, чува шум обръща се и след това е смачкан от камиона и убит на място. Другият е тежко ранен.

При атаката загиват 12 души, над 70 са ранени. Отговорността за нея пое "Ислямска държава".

Ръсел Шулц е с пострадала ръка, преминава през добра медицинска терапия. Въпреки това дълго време носи травмата в себе си.

Трябва да се пребори с нея и със страха. Развива страх от силния шум. Казва, че не може да мисли ясно. Често избухва в сълзи заради стреса, останал в него, и тъгата от случилото си. След това дошла депресията, чувства се и виновен, че той е оцелял.

"Аз не бях по-добър човек от другите хора на пазара. Не бях и по-лош. Ние всички бяхме просто хора", казва Шулц.

"Една жена седеше точно до мен. Тя беше мъртва. Приятелят ми Петер бе мъртъв. Аз бях жив. Това бе наистива проблематично за мен", казва още мъжът.

Нападението обаче му носи възгледа към промяна. Започва да възприема нещата различно. Нищо вече не отлага. Прави всичко сега. Научил се е и много повече да цени.

Мартина Модел, Синята джамия, Истанбул, 12 януари, 2016 г.

Германски туристи участват в пътуване, наречено "Желание за живот". По програма първата сутрин ще посетят Синята джамия в стария град на Истанбул. Малко се забавят обаче. Групата се събира близо до входа на джамията. Във времето, в което изчакват, екскурзоводката разказва за историята на квартала. В 10 часа терорист се врязва сред тях. 12 души умират, 16 са ранени.

Парче от бомбата се забива в долната част на тялото на Мартина Модел, която е собственичка на хотел от Дрезден. Мъжът губи частично слуха си.

По време на нападението Мартина е в средата на групата, носи палто, пълно с пух. Смята, че именно то е спасило живота й.

И до днес 67-годишната жена се бори със страха си да напуска дома си и да се придвижва на обществени места. Тя няма спомени за случилото се, но не може да превъзмогне страха си от нов терор. Липсва й отново да се наслаждава на живота си - да отиде просто на кино с децата си, да посети шоу, което обича, да планира почивка през лятото. Страхът й не позволява да го направи.

Адриан Еспер, синагогата на Ел Гриба, Джерба, Тунис 11 април, 2002 г.

Посещението в синагогата вече е започнало, когато 3-годишният Адриан отбелязва "Всички мъже носят кипа (б. р. - традиционни еврейски шапки). Искам и аз". Той и родителите му се отдалечават от туристическата група и отиват към изхода, където има кошница с шапки за посетители.

В този момент пред храма експлодира камион с 5000 литра пропан-бутан. 19 са загиналите, 30 са ранени. 40% от кожата на детето е с изгаряния от трета степен. 12 години след атаката Адриан Естер е претърпял повече от 60 операции. Миналата година е завършил училище, а днес следва психология.

"Съвсем нормално е да не искаш да говориш за това. Но много често в ежедневието  ми задават въпроса - какво всъщност ти се е случило. 70% от хората, с които разговарям, се разтреперват", разказва младежът. Допълва, че все още сякаш всичко му е пред очите.

Трудностите в детството му са го мотивирали да постига повече и да се движи напред.
Фойерверките за националния празник на Франция тъкмо са утихнали, хиляди хора се наслаждават на празничната вечер, когато камион се врязва в тях на алеята в града.

Хагер Бен Оуси, крайбрежната алея на Ница, 14 юли 2016 г.

Фойерверките за националния празник на Франция тъкмо са утихнали, хиляди хора се наслаждават на празничната вечер, когато камион се врязва в тях на алеята в града.

Хагер Бен Оуси се хвърля да защити 4-годишната си тогава дъщеричка. Двете се. преобръщат. Освен разкъсаното ухо на майката, жената и момиченцето й остават незасегнати. 86 души умират, повече от 400 са ранени.

Оттогава малкото момиченце всяка нощ сънува кошмари. Спи само в леглото при майка си. Когато чува шум от камион, се напишква.

 "Казах си, че или трябва да спася дъщеря си, или да остана с нея под камиона. Това, което дъщеричката ми преживя онази вечер, никой няма да може да излекува", казва Хагер Бен Оуси. Пред очите на малкото момиченце са ранени, обезобразени и кървящи хора. Майка й също е цялата в кръв. Преди атентата всяка неделя са се разхождали и спортували, сега има места, които просто избягват.

Когато Кенза тръгнала на училище, всяка сутрин пътят минавал през пазар, през който прехвърчали бусове и камиони. Стресът бил огромен.

Хагер наема жилище срещу училището на Кенза, за да може поне пътя до него да бъде по-лек.


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар


архив